„У ЗАПРЕТКИ”
Валерий Абрамович Дунаевский (р. 1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КРАЙ ЗОНАТА
И вече пролетни гримаси
усмивка бъдеща загатват
и огънят на мъки сладки
подготвя своята украса.
Гората брезов е предвестник
на свежи скули на Мордовия,
да се измие в кръв на нови
за пролет песни.
Над поглед търпелив и тих
тежи умората провлачена,
слова, съсирени в клепачи,
ще потекат отново в стих.
И хиромантът проследи
по пътищата на ръцете,
че идва ден.
Предупреди,
че неизбежни ще са редовете.
Да търся вести с неизказан глас,
откъсващ нощем вопъл „Боже!”,
„унищожен” не, но „нищожен”;
а всички думи исках аз.
Ценя безсилни откровения,
следата търся след беда,
да чувам кротко
как във вена
тече заслужена ръжда.
Ударения
КРАЙ ЗОНАТА
И ве́че про́летни грима́си
усми́вка бъ́дешта зага́тват
и о́гънят на мъ́ки сла́дки
подго́твя сво́ята укра́са.
Гора́та бре́зов е предве́стник
на све́жи ску́ли на Мордо́вия,
да се изми́е в кръ́в на но́ви
за про́лет пе́сни.
Над по́глед търпели́в и ти́х
тежи́ умо́рата провла́чена,
слова́, съси́рени в клепа́чи,
ште потека́т отно́во в сти́х.
И хирома́нтът проследи́
по пъ́тиштата на ръце́те,
че и́два де́н. Предупреди́,
че неизбе́жни ште са редове́те.
Да тъ́рся ве́сти с неизка́зан гла́с,
откъ́свашт но́штем во́пъл „Бо́же!”,
„уништоже́н” не, но „ништо́жен”;
а вси́чки ду́ми и́сках а́з.
Ценя́ безси́лни открове́ния,
следа́та тъ́рся след беда́,
да чу́вам кро́тко ка́к във ве́на
тече́ заслу́жена ръжда́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валерий Дунаевский
У ЗАПРЕТКИ
Уже весенние гримасы
таят подобие улыбки
уже костер зелёной пытки
готов в хочу тебя окрасить.
Берёзовая оспа леса
лицо скуластого Мордовии
омоется зелёной кровью
весенних песен.
Он на терпенье твоих глаз
уронит голову усталости
кровь слов, что в веках запеклась,
вновь потечёт по строкам в стих.
И что прочёл мне хиромант,
ведя дорогами руки,
начнётся быть.
Предупрежденьем дат
мне явят неизбежность строки.
И мне любить несказанную весть,
срываясь по ночам на „Боже!”
Из „уничтожен” лишь „ничтожен”,
А всё хотелось произнесть.
Ценя бессилье откровений
и пораженьем дорожа,
спокойно слушать –
тихо в вене
течёт заслуженная ржа.
Мордовия, лагерь №11, весна 1959 г.
---------------
Руският поет Валери Дунаевски (Валерий Абрамович Дунаевский) е роден през 1938 г. в Тбилиси. Завършва Тбилиския политехнически институт. За стиховете му, посветени на Маяковски, прочетени от него в библиотеката на Тбилиси и определени от властите като антикомунистическа пропаганда, е осъден и от 1958 до 1962 г. е затворен в лагер на ГУЛАГ в Мордовия. През 1972 г. емигрира в Израел. Негови стихове са публикувани в издания като „Сион”, „Гнозис” и „Антология Гнозиса современной русской и американской литературы и искусства”. Живее в Йерусалим.